All about me, all around me

Честита Нова година на всички! Пожелавам ви много здраве и много поводи за усмивки през 2011! Няма да ви пожелавам късмет, защото в една от книгите, които чета в момента късмета е дефиниран като момента, в който подготовката среща възможността и аз лично съм склонен да съглася с това, разбира се, когато говорим за “късмет” в професионален план.

Още когато удари 24:00 часа, малко по — рано днес, нещо в мен ми каза, че тази година ще бъде успешна и то много! Нали знаете, едно от тези чувства, които не можеш да опишеш, а и не искаш. Силно се надявам да бъде така и съм готов да работя много здраво, за да си заслужа този “тайнствен успех”. Впрочем, едно от нещата, от които съм много доволен през 2010, е, че сякаш успях да организирам и запълвам дните си по такъв начин(доста книги за Time man­age­ment се изчетоха тази година…), че когато преди да заспя вечер си задавах въпроса какво съм направил през деня и каква стойност имат свършените от мен неща през него, стигах до извода, че всяко едно нещо, с което съм се занимавал през деня ми е било от полза и е било важно за мен и развитието ми! Наистина много малко бяха дните, които мога да си спомня в момента, в които съм заспивал с мисълта, че съм могъл да свърша повече през съответния ден! Обожавам това чувство, което ме кара да съм доволен от себе си! В този ред на мисли, моята лична равносметка за 2010 е положителна и силно вярвам, че това беше една доста успешна за мен година. Година, която ме научи на много, запозна ме с изключителни хора и продължи да ме развива по начина, по който аз искам. Този пост е точно за това — да обобщи с какво и кои бяха по — големите неща, с които се занимавах през година 2010 и да поставя дневния ред за 2011. Разбира се, планирането е хубаво нещо само по себе си, но както много експерти твърдят, то трябва да бъде правено на малки, но ясни и конкретни крачки! И така…

2010 започна доста сериозно. Бях част от академията на Телерик за малко повече от месец, след което напуснах по собствено желание. Причините бяха само и единствено здравословни и се изразяваха във забраяването, от моя страна, на думата “сън” в буквалния смисъл(разбирайте 3 — 4 часа на денонощие). Така, след този месец и малко, организмът ми не издържа и ми даде ясен знак, че трябва да направя важно решение — университета, в който се борех за стипендия или академията на Телерик. Избрах университета и не съжалявам! Както не съжалявам и за участието си в академията. Тя, за мен, е най — доброто място в България, на което млади и амбициозни хора могат да получат необходимите знания и умения за последващото си развитие в сферата на софтуерния инжинеринг, като в същото време имат възможнсот да останат и да работят за компания като Телерик. Препоръчвам я на всеки, който иска да се занимава с това, но знайте, че трябва да се отдадете напълно! В противен случай няма да успеете да стигнете до финала. Отнесох много критики от колегите ми за решението, което взех да напусна Telerik’s Acad­emy, но всъщност, спечелих много от това решение и цялото изживяване, което академията ми донесе! Спечелих едно от най — важните за мен неща — ориентация т.е. разбрах в коя сфера точно искам да се развивам като ИТ специалист и кое точно ми доставя истинско удоволствие. Това беше едно от основните неща, за които се “услушвах” през първите си две години в университета и така и не успявах да намеря, а това е проблем, защото в света на ИТ не можеш да знаеш всичко. Believe me when I say, it’s impos­si­ble! И не, Impos­si­ble is NOT noth­ing(от реклама на Adidas).

Буквално 3 или 4 дни преди кандидастването в академията на Телерик имах изпит за Advanced Cer­tifi­cate in Eng­lish. Едно сериозно предизвикателство за всеки, който иска да докаже знанията си в този език. Ще си кажете, защо чак сега се “пускам” на този изпит — когато станах на 20. Ами и аз това се питам! Това е една от основните ми грешки и няма да спра да съжалявам, че отлагах толкова години полагането му. 3 месеца по — късно разбрах, че съм pass-нал изпита и вече притежавам сертификата за това ниво, но няма да правя следващата крачка към Pro­fi­ciency. Това е едно от нещата, които не влиза в дневния ред. Приемете го така.

След напускането си от Телерик имах да наваксвам сериозно със заниманията си в университета, защото колкото и да се опитвах да държа и двете на нивото, на което искам, толкова повече разбирах, че не мога. Съответно поставих курсовете в НБУ на второ място и не отделях достатъчно време за тях, което очевидно нямаше да проработи като добра стратегия, защото все пак се борех за академична стипендия, а тя се получава с оценка над 5.90 (минимум) за предходната учебна година. Взех се в ръце и след сесията (наложи се да отида на такава, защото не успях да се освободя от няколко курса. Да казвам ли защо?) резултатите показваха 5.90 за първи семестър, което ме поставяше в изгодна позиция и със сериозна работа през 2-ри семестър виждах стипендията все по — близо до себе си. Казано сторено — завърших втори семестър с 6.00 и буквално 3 — 4 дни преди този пост да стане реалност бях одобрен за академична стипендия от университета!

Отделно от учебните ми занятия, в университета бях инициатор на няколко инициативи, които доведох до успешен завършек, а някои от тях продължават да се развиват и резултатите им са видни и в момента. Организираните от мен студентски семинари, закупуването на книги и договора, който успяхме да сключим с Microsoft за тяхната MSDNAA програма бяха само част от тях. В момента тече подготовката на още една инициатива инициирана от мен и тя е свързана със създаването на курс по презентационни умения, който да се проведе в университета. До момента всичко е розово и по последни данни курса би трябвало да тръгне в началото на март месец! Като част и от Студентски съвет към НБУ участвах в много инициативи реализирани от мой колеги, а в момента съм активен в създадената от самата администрация към НБУ инициатива за представянето на университета сред кандидат-студентите от различни училища в България. Първата презентация в Перник вече мина и смея да кажа беше успешна и интерес от страна на бъдещите колеги има!

Наскоро станах член и на комисията към Център за дистанционно и електронно обучение в НБУ и вече имам идеи как да вдигнем електронното обучение на следващото ниво. Сега остава само да дойде първия съвет и да предложа идеите си. Вярвам, че ще бъдат одобрени, защото Нов български университет е наистина унисверситет, който се старае да бъде и да предложи на студентите си различния и според мен правилния начин на обучение. Темата за промяната в образованието — как и какво трябва да представлява то е доста интересна за мен, но не тук е мястото й. Може би в някой друг пост.

От тази година записах паралелно към основната си специаност “Информатика” и “Бизнес администрация” и е наистина вълнуващо! Научавам много нови неща за бизнеса “отвътре и отвън” и смятам, че тези знания са наистина ценни и ще ми бъдат в невероятна помощ в бъдещото ми развитие. Срещнах се и се запознах и с още невероятни хора, мой колеги, което също е повод за празнуване, защото както и да звучи — все по — рядко се срещам с хора, които намирам за стойностни. Това си е мой проблем, how­ever!

Наскоро, след един семинар в НБУ на тема Е-Правителство — нещо, от което също много се интересувам(вдъхновен от конференцията на Tim O’Reilley — Gov 2.0), едно мое изказване по време на семинара очевидно предизвика интерес във водещата на проекта — Анна Кръстева(blog), която ми даде визитната си картичка с цел “да я потърся”. Получих покана да изнеса подготвено от мен експозе по време на някоя от новите срещи на екипа, което искрено ме зарадва и възнамерявам да се възползвам от възможността!

Сяшак недосещайки се за нещо друго, което се случва в сериозният ми университетски живот се прехвърлям за много кратко обобщение на тема какво се случва извън него. В личен план — не спрях да спортувам, а и няма да го направя каквото и да се случи, посетих и изгледах онлайн десетки конференции, семинари/уебинари(включително от България и извън нея) и най — вече продължавам да не пропускам събиранията на двете групи(а и не само на тях) на Microsoft, в които членувам — SQL Server и Win­dows Azure. Всъщност първата група от двете е и нещото, с което се занимавам от както напуснах Телерик, а Маргарита Наумова(blog) — основателката на потребителската група — е човекът, който не спира да ме вдъхновява и да ме изумява със знанията си и със сигурност заема челно място в класацията на хората, които промениха посоката на моето развитие! Истината е, че намерих страстта си в тази технология и всекидневно работя върху знанията си в тази област. Изумително е какви сайтове и материали има в интернет пространството ако се поразровиш, но това е понеже SQL Server Community-то е невероятно! Срещата на всички юзър групи в Разлог пък преди 3 — 4 месеца, беше едно от най — вълнуващите преживявания за цялата година! Възможността да си толкова близо, да се запознаеш и да комуникираш с най — добрите специалисти в съответните технологии в България е нещо, което, лично за мен, няма цена!

Завършвайки 2010 година с малко спомени от невероятните изживявания през лятото, когато самите The Prodigy бяха в Бургас и в този ред на мисли и всички други големи партита, а и културни мероприятия, които посетих тази година няма как да не съм доволен от нея. Разбира се, имаше и шокиращи моменти, като този, в които ми хакнаха и изтриха блога, но това е друга тема, а още едно от нещата, през които се научих в последната година — две, е да не се оплаквам.

2011…

Плановете ми за 2011 до момента включват:
1. Успешното завършване на университетската година.
2. До април — май месец да съм сертифициран по MCTS 70–432. Това е едно сериозно предизвикателство за мен, защото се готвя напълно сам за изпита, без никога да съм работил в pro­duc­tion envi­ron­ment.
3. Разбиране и умения за работа с и в Win­dows Server среда и администрирането й(базови умения). Срок — края на април.
4. Усъвършенстване на презентационните ми умения чрез курса, който ще стартираме в НБУ, както и чрез презентирането пред кандидат-студентите. Срок — май — юни месец.
5. Продължаване на работа по проектите и инициативите, с които и в момента се занимавам.
6. Опит за търсене на позиция Junior SQL Server DBA(това ще е трудно имайки се предвид колко отговорна е тази позиция!) или Junior SQL Server Devel­oper(за да мога да стигна до DBA позиция след известно време). Тук подготовката за тази крачка е много сериозна и е многопластова(поне според мен). Осъзнавам недостатъчността на техническите умения за получаване на работната позиция и времето и труда, който хвърлям по другите нужни качества(всеки да помисли кои биха могли да бъдат те) са наистина огромни!
7. Здрава работа! Срок — цялата година!
8. Не на последно място, но не и като част от плана си пожелавам да намеря момиче, което да бъде до мен, защото това е единственото, което ми липсва и е също толкова важно, колкото всяка една от по — горе изброените точки! Поне за мен! (с риск да стане прекалено романтично, спирам! ). Хей, забравих срока — тук ще бъда малко по — несериозен и ще го кажа така — колкото по — бързо, толкова по — добре!

С това, надявам се не толкова много отегчени от моите планове, слагам край на поста си като тихичко и на ум си пожелавам (не планирам) още много страхотни емоции, семинари, запознанства и успехи и др, и др… Пожелавам ги и на вас и нека 2011 да ви донесе това, което 2010 не успя, но не забравяйте — не очаквайте да стане чудо, а се борете и току виж някой ден подготовката срещне възможността!

Share to:

•