Днес сутринта докато пиех кафето си и подготвях нещата си за университета чух без да искам едно от обажданията в предаването „Тази сутрин“ по БТВ. Една жена – майка се оплака, че синът й, който завършил висшето си образование не може да си намери работата по специалността, защото навсякъде искали няколко години стаж дори и за най – началните позиции. Сетих се колко пъти сме коментирали този проблем с колегите, а и не само и реших да споделя виждането си по този проблем. Проблем, който наистина не е никак маловажен и не касае само мен, а всеки, който в момента се труди над задълженията си в университета и обмисля бъдещата си кариера.
Защо е така? Според мен, причината за тези оплаквания е основателна и касае и двете страни на уравнението. От едната страна стои работодателя, който, дали защото в момента е криза или не, иска да намери възможно най – добрия и опитен служител и така да попълни дупката в съответния екип. Какво по – логично от това, нали? От другата страна сме ние – студентите, които завършват образованието си и нямат възможност да приложат знанията си на практика, а за наше съжаление годините в университета не се броят като години работен стаж. Ако трябва да взема позиция, то учудващо тя ще бъде тази на работодателите, но не бързайте, имам своето обяснение! 
Истината е, като това е само мое мнение, че това, което ни дават университетите е недостатъчно. И не, няма значение за кой университет говорим, затова моля хората, които все още спорят на тази тема да пораснат. Недостатъчно е както под формата на теория, така и под формата на практика, но особено на второто. Спомнете си как наскоро Бойко Борисов отново направи поредното си гениално изказване и прикани ВУЗ-те в България да бъдат малко по – практически насочени, особено по време на криза. Какво точно имам предвид обаче? Спомням си деня, в който отидох на първата си лекция, на която директора на програмата ни ни заяви директно, че университета ще ни даде около 30% от необходимото, за да станем достатъчно добри в това, което правим, за да можем да започнем работа в последствие. Това изказване ме шокира тогава, но всъщност, когато се замисля сега, го намирам за абсолютно правилно. На базата на преживяното и видяното в последните 2 години наистина съм убеден, че ако човек не се занимава отделно от университетските си задължения с това, което иска за негова бъдеща професия и стои на лаврите, че едното образование му е достатъчно, за да си намери работа по специалността след като завърши, то той наистина е в много голяма заблуда за това какво знае, може и колко по – сложен и различен е света всъщност. За съжаление познавам такива хора, което е ОК, защото познавам и хора, които и образованието си едвам изкарват(ако въобще го изкарат), а имат претенциите, които надминават и най – смелите мечти на реално стъпилите на земята хора.
Какво да направим по въпроса? Докато на нашите географски ширини не се отворят възможности за повече стажове под каквато и да е форма, които да не изискват няколко години професионален опит, то възможностите ни не са много, но не са и малко. Ако пречупя темата под призмата на моята специалност – Информатика, то моя съвет към всички вас е да успеете да намерите нещото, което истински ви вълнува и вършите с удоволствие и страст. Това ще ви кара да четете много, да взимате участие в постоянните дискусии в интернет, да участвате на семинари и конференции, различни курсове и академии извън университета, сертификации, състезания и конкурси. Това се отнася и до хората, които просто се стремят към това да бъдат по – добри в това, което искат да работят, но на тях ще им е значително по – трудно, защото ще го правят на сила и по – конкретно, защото го правят заради парите, а не заради удоволствието от самата работа. Тези съвети не гарантират по никакъв начин това, че ще изберат вас или мен на интервюто за работа, но ни гарантира това, че поне ще имаме много повече знания отколкото бихме имали. А в крайна сметка това, което работодателите търсят в повечето случай са знанията и уменията. Току виж биха направили компромис с факта, че нямаме предишен професионален опит ако ги зашеметим, така да се каже, със знанията и амбицията си. Разбира се, цялата процедура и история зад успешното кандидатстване за една работна позиция не е толкова проста, защото включва много, много фактори, на чиято дискусия мястото и определено не е в този пост.
И така… да се захващаме за работа над самите себе си, защото никой няма да ни пита какво сме правили снощи вечерта и кои клубове сме посещавали, а утре, когато дойде време за интервюто мечта, ще ни питат какво можем!
Едно нещо, което може би не знаеш – преди време когато Биолчев беше ректор, каза че трябвало да има “висок академичен дух” и да се намали практиката. Това мисля обяснява някои днешни изказвания.
Сега по въпроса. Защо става така? Отговора поне според мене не е толкова прост и явен. Хората, които си вярват че само с това, което евентуално ще научат в университета са една от частите на проблема. Защо? Защото като отидат при работодателя, се открива че нищо не могат(или някои от тях). Хоп слага се критерий – стаж. После идва и криза. А и все пак целта на всяка фирма е да минимизира разходите и да максимизира приходите. Защо да имаш 3-4 които да вършат една работа, като можеш да изгониш половината и да кажеш на другите, че и с тях се случва същото, ако не се справят с работата във фирмата.
Това си е лично моя гледна точка, не е задължително да е правилната.
Да, в условия на криза няма нищо по – разумно да намалиш персонала и да наемеш малко, но по – качествени и ефективни хора. ФАКТ! Особено когато в такава ситуация, пред работодателите се отдава възможност да “пазаруват” такива кадри евтино!
Но за work experience-а е много дълга и обширна тема, кой работодател какво разбира под това, защото ако той признава само работа в друга фирма/компания и нищо друго, като например самоподготовка, сертифициран специалист, който не е работил досега и т.н, то това е леко глупаво. Говорим за Junior позиция в IT.
Разбира се, това зависи от ситуацията на пазара, съответната оферта за работа и още купища фактори и за това могат да се разиграят доста сценарии и да изпишем адски много и всъщност, бих се радвал ако се получи дискусия по тази тема. Това беше и целта и, независимо, че не съм го написал в самия пост.
Боби, бих искал да погледна от всички страни на нещата и да дам няколко различни обратни връзки. По простата причина, че съм още студент (което е проблем за някои фирми, които искат full time персонал), същевременно имам клиенти, които ме наемат, а и аз самият наемам хора за проекти. Затова мога да споделя няколко различни виждания.
Ще започна отзад-напред.
Наемайки хора, както ти сам каза, в условие на криза е от особено значение да намеря подходящ кадър. Когато в рецесия много хора са без работа, конкуренцията между тях е голяма и аз мога да си позволя да вдигна изискванията. Много важно е да се отбележи, че това е едната крайност в момента, но преди 2 години бе точно обратното – разни пикльовци 2-ри курс в университет отиват и казват на интервю: искам 1500лв начална заплата, нищо не съм работил досега. Истината е, че някои фирми взимаха и такива пишман-кадри – просто защото тогава нямаше кандидатстващи, а имаше огромно търсене. Там беше и силата на компании като НАРС, обучаващи персонал. Сега просто е обратната крайност – тези ‘ментета’ са изгонени позорно, за съжаление, покрай сухото гори и мокрото, така че и много кадърни хора също остават на улицата. И сега работодателите, за да спестят ресурси, се налага да оптимизират процеса, да увеличат производителността и да намалят разходите. Нормално е.
Като наемен работник за мен е обидно работодателите да изискват безсмислени неща от мен. Безсмислени, защото за работа като Java или PHP програмист, хората искат опит в системна администрация, комуникативност, задължителен професионален доказан опит в поне 2 програмни езика (C++ сред тях), няколко задължителни фреймуърка срещу обидно работно време/заплата, много напрежение и мачкане от страна на началството. Идеята ми е, че няои от фирмите наистина се опитват да спасят пазара и да запазят поне най-ценните кадри, като изчистят качеството на екипа, но други просто злоупотребяват и изстискват служителите (което е долно).
И накрая, като студент-работник. Първите ми работи не бяха строго специализирани. Никога не съм работил като сервитьор или нещо от сорта, но работех в компютърен клуб, после в сервиз, после като администратор и прочие. Имах страшно засилена онлайн активност и изграждах огромен networking по форуми, пишех безплатно новини в Download.bg и Kaldata, правех сайтове в Start.bg и прочие. На базата на това се свързах с важни хора, които ми подадоха ръка с професионални предложения по-натам. Освен това правех много малки проектчета – или лични, или по борсите за фрийлансъри (макар и за по разни 40-50 долара на проект), само и само да имам малко опит и някакво портфолио за начало.
Това, което се опитвам да кажа, е че при сегашния жив онлайн свят е далеч по-полезно да се присъединяваш в работни групи и блогове по интереси, отколкото да правиш ферми във Facebook. И това винаги помага, ако си постоянен – с контакти, с допълнителен опит от комуникацията с професионалисти и с личен опит за работа.
Напълно подкрепям това, което твърдиш!
Това, което каза за фирмите, които изискват ненужни и даже безмислени неща(знания) от бъдещите си служители е наистина глупаво, но сякаш все по – често започва да се среща в обявите за работа. Получавам RSS от jobs.bg за актуалните работни позиции всеки ден и доста често се натъквам на подобни безумия. Странно. За причините това да е факт, можем само да предполагаме. Аз лично имам своето обяснение, по – скоро обяснения, защото не мога да се спра на точно едно от тях и да кажа “Мхм, ей това е причината, няма да е друго!”
Колкото до скрито дефинираният ти съвет в последния абзац, мога само да добавя, че наистина това е ценно! И е ценно по безброй причини, част от които ти вече изреди. Само като си помисля за групите в LinkedIn например и дискусиите, които се получават там, съм благодарен, че ги има, а какво да говорим за всички блогове, форуми и други подобни сайтове в интернет от където можеш да черпиш информация и да влезнеш в контакт с нови хора, чиито интереси са много близки до твоите! И всичката тази информация е достъпна на разстояние едно гугълване…
А толкова много хора си губят времето да строят ферми, както ти каза, и после псуват ли псуват, че няма работа и че държавата е виновна за това…
Говорил съм с HR-и за обявите им и повечето ми казват следното: “Знаем, че повечето неща са излишни, но и не очакваме да дойде такъв кандидат. Просто колкото по-добър, толкова по-добре”, което за мен е безумно. Един вид вдигат съвсем изкуствено летвата – аз затова и съветвам познатите ми да ходят на интервюта и за по-сложни позиции, защото често изискванията са изсмукани от пръстите и нерелевантни.
Само да допълня, че някои коментатори започват с: “Да, ама това е само в IT индустрията и на вас ви е лесно”. Не, не е така. Да, не разглеждам неквалифициран персонал – чистачи, сервитьори, продавачи и прочие, но:
1) това не ми е таргет (както и на всеки с претенции)
2) по Пиротска е пълно с магазини, които търсят такива хора (във вторник видях поне 3 обяви в магазини и кафенета)
3) не говоря и за преди 10+ години, когато Интернет не бе толкова популярен у нас.
Въпреки това професии от сорта на ИТ-та, мениджмънт, консултанти, маркетьори, PR, журналисти и още доста други квалифицирани си имат оформени общества онлайн и могат да се възползват от това.
Това, което казваш за HR-овете е доста интересно! Ще го имам предвид!
Надявам се повече хора да го видят…
Ще ви дам идея за стажа – СТАЖАНСКИ – без заплата, само за стаж. Отиваш при някоя Хай-Тек фирма и казваш: Ще работя без пари 1 година. Живееш при мама и тати, и след една година имаш стаж, и знания.
По мое мнение в статията най-добре е казано: Най-трудното е да откриеш сам за себе си, това, което наистина ще ти прави удоволствие да го вършиш, но успееш ли, тогава ти имаш пълния потенциал да станеш дори и ядрен физик. Идеята е да продължаваш да търсиш, защото ако се откажеш и примириш с работа, която всъщност не понасяш, то тогава губиш идеята за успешно съществуване и няма да можеш да се докоснеш до истински красивите неща в живота, а именно всеки ден да откриваш нови и интересни неща за самия теб.