В последно време забелязвам една тенденция, която от една страна ме притеснява, а пък от друга ми дава основание да се радвам – факта, че много млади хора започнаха да ходят на театър, изложби, концерти и т.н. Особено видно е това за театъралните постановки или поне такива са моите впечатления, може и да бъркам! Слава богу, аз не се причислявам към тези, за които е модерно да се ходи на театър или на каквито и да е други подобни културни мероприятия или да ги нарека ивенти, защото така е по – модерно, по простата причина, че голяма част от семейството ми са музиканти(при това не какви да е, а доста успели) и като такива съм израстнал в подобна остановка и така съм възпитан – да ценя изкувството.
В този си пост реших да драсна няколко реда с впечатления и мнения за бурния и наситен културен живот, който водех през последния месец(как звучи само). Наистина, за последния месец посетих не малко на брой театрални постановки, няколко концерта и опери, но това не е така защото си нямам работа и се чудя какво да правя в свободното си време, а защото някои от събитията наистина не трябваше да бъдат изпускани.
Поставяйки НБУ като едно от основните неща в живота ми в момента, започвам с няколкото театрални постановки, на които присъствах в нашия театър. “Чинцано” от Людмила Петрушевская и “Сватба” на Елиас Канети бяха изцяло с участието на студенти на Нов български университет от департамент “Театър”. Нашите колеги, смея да твърдя, се представиха отлично и това може да бъде преценено както от много овации, които събраха, така и от това, че и до днес с мой колеги си припомняме отделни моменти от представленията.
Малко след “Сватба”, един интересен плакат из коридорите на университета с още по – интересно заглавие, прикова вниманието ми и си казах, че каквото и да стане, трябва да отида. Това беше моноспектакълът “Секс, наркотици и рокендрол”. Този път с гост актьор, но отново в театъра на НБУ, това беше едно от най – смешните “неща” изобщо, които съм гледал(веднага след “Ритъм енд блус” на проф. Румен Цонев от НБУ)! Може би някой от вас асоциират заглавието със наскоро починалия Андрей Баташов и правилно, но това е съвсем друга тема за разговор…
Продължавайки напред, няма как да пропусна да споемна за събитията, в които НБУ участва по един или друг начин. Този път става въпрос за едно от най – скъпите изкувства в света – операта. С помощта на университета успяхме да се сдобием с доста евтини билети за оперите “Дон Кихот” и “Бохеми”. Преди да направите асоциацията с НБУ и Райна Кабаиванска – да, певци от майсторският й клас участваха във втората опера. Самата тя се появи в краят й, а аз лично съм очуден колко добре изглеждаше тя. Разбира се, за това си има причини, но не смятам, че мястото да коментирам това е тук. Личното ми мнение за двете опери е, че бяха фантастични. Дон Кихот беше леко модернизирана, което лично на мен, а очевидно и на останалата част от публиката се хареса, а колкото до Бохеми, то наистина смятам, че няма смисъл да подлагам на съмнение самото преживяване, защото това не е просто поредната опера, това беше преживяване!
Оставяйки най – хубавото за накрая, то тук е момента да споделя с всички вас, че сбъднах една моя мечта и това беше подаръка за рождения ми ден от собствената ми баба! Преди няколко месеца, Васко Василев имаше концерт в София, в зала 1 на НДК, заедно с групата Chambao. Деня, в който се опитах да си закупя билет вече беше късно и така за пореден път останах на сухо. Да, но! Седмица след като концерта беше отминал, баща ми ми спомена, че има шанс да има още един концерт, този път на още по – добро място – в зала България. Всъщност, така и стана. Да, но! Концерта беше само и единствено за Американския колеж – София, по повод тяхната 150-та годишнина, което правеше мисията със закупуването на билет доста, доста сложна. Простата причина за това е, че цялата зала вече беше изкупена от по – горе казания колеж. Няколко дни преди концерта обаче, тайно или не бяха пуснати около 50 билета за правостоящи и тази информация достигна до баща ми => до мен. Отидох и веднага си закупих билет, а мястото, на което се очакваше да мога да седна с него бяха стълбите на 2-ри балкон. Това не беше проблем, както не беше и единствения проблем по време на концерта. Като за начало, Елена Петрова беше водеща на концерта и аз нямам нищо против това, даже напротив. Смятам за голямо излагане обаче факта, че след като тя приключи функциите си на водещ, се качи във ВИП ложата(което също е ОК), но нито веднъж не погледна към Васко Василев, който свиреше на 5 метра от нея. Даже не му обърна внимание! GSM-ът й беше по – важен през цялото време! Аз лично направих своите изводи за нея, оставям ви и вие да си ги направите. Естествено, имаше и от стандартните ситуации на концерт на голяма личност – записване на видео, когато е строго забрнено, говорене по телефона докато пърформанса тече и т.н. Забележете, казвам говорене, а не позвъняване на телефон, който не е с изключен звук. Най – тъжното в тези ситуации е, че хората, които са “замесени” в тях са на възраст и се очаква от тях да са поне една идея по – разумни. Но само се очаква…
И така след Васко Василев и изумителният му концерт си мислех, че културните мероприятия ми бяха достатъчни за последните 20 – 30 дни. Така беше до момента, в който майка ми ми звънна, за да ми каже, че в Държавния музикален и балетен център ще има балет, а произведенията са не кои да е, а Кармина Бурана – О Фортуна на Карл Орф и Болеро на Равел. Това са две от любимите ми произведения и майка ми знае това. Не случайно веднага ми позвъня, за да ми съобщи за отдалата се възможност и ми направи предложение, на което не можех да откажа. Без да коментирам и с риск да се повторя – това си беше преживяване!
И след всички тези емоции е време да сложа край на поста, като това, което планирам за след нова година са още подобни мероприятия – набелязал съм си операта “Лешникотрошаката” на Чайковски и изложбата на Салвадор Дали. Нещо, което всеки трябва да посети!
Пожелавам весели празници на всички и страхотно прекарване на новата година. Аз лично на 26-ти ще сменя вълната на настроението и ще отида за 3-ти път на един от любимите си DJ – Mark Knight, който ще е гост в клуб Ялта, а ако някой от вас има планове да ходи в клуб Червило или Маскара, то нека да звънне, защото преди няколко дни един от моите колеги ме изненада и ми подари карта за тези клубове, с които мога да влизам безплатно. Найс, хъх? (Благодарско още веднъж, г-н Пепитто! 
)
Още веднъж усмихнати празници и весело изкарване!
